История и развитие на личната идентификация в България - от XIX век до днес

Първи стъпки в идентификацията на населението

Основите на идентификацията на хората в България се поставят още през XIX век. В края на османското владичество управителят на Русенския вилает Мидхат паша въвежда система за номерация на населението с цел по-лесно администриране и контрол.

Числата се раздавали от османската администрация и служели като уникален идентификатор. Те отбелязвали тома, книгата, главата и страницата в регистъра, като подредбата следвала йерархията в семейството: първо мъжът (глава на семейството), след него – жената, децата и останалите роднини.

След Освобождението – първите официални регистри

След Освобождението през 1878 г. започва организирана регистрация и идентификация на българските граждани. Първите регистри по гражданско състояние официално се съставят в кметствата след 24 март 1893 г., когато влиза в сила Правилникът към Закона за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията.

За първи път се въвежда официална документална форма за доказване на граждански събития. До този момент раждане, брак или смърт се удостоверявали чрез свидетели и писмени документи. Църковните регистри били основният източник на информация за семейната история.

Законът за регистър на населението от 1920 г.

Ключов момент е приемането на Закона за регистър на населението (ДВ. бр. 214 от 21.12.1921 г.), който влиза в сила на 1 януари 1921 г. и изисква създаването на регистри въз основа на сведения от главите на домакинствата при преброяването на 31 декември 1920 г.

В тях се записвали всички жители на общината с постоянно местожителство. Воденето на регистрите се възлагало на кметовете. Системата се прилага до въвеждането на Единната система по гражданска регистрация през 1977 г.

Въвеждане на Единния граждански номер (ЕГН) – 1977 г.

1977 г. бележи революция в идентификацията. С въвеждането на ЕСГРАОН всеки гражданин получава ЕГН. Само за месец (1–30 ноември 1977 г.) са регистрирани над 8 милиона души.

• Дата на раждане (първите шест цифри)
• Век на раждане (чрез модификация на месеца)
• Пореден номер на раждането за деня
• Пол (по предпоследната цифра – четно за жени, нечетно за мъже)
• Контролна цифра (за проверка на валидността)

Актуализация и поддръжка

Системата за ЕГН е постоянно актуализирана. До април 2014 г. са издадени над 11,5 милиона ЕГН. Всеки ден в 15:00 ч. в регистъра се вписват:

• новородени
• починали
• сключили брак или разведени
• промени в адресната регистрация
• други промени в гражданското състояние

След това данните се изпращат към МВР, което поддържа информацията за личните документи.

Значение на ЕГН днес

Днес ЕГН е основният идентификатор и се използва в:

• държавната администрация
• здравеопазването
• образованието
• банковите услуги
• нотариалните и правните процедури

Това изисква строга защита на личните данни, регламентирана от Закона за защита на личните данни и GDPR.

Интересни факти

Първите ЕГН са издадени през 1977 г., а модификацията на месеца показва века на раждане. Въпреки че съдържа данни за дата на раждане и пол, ЕГН не дава достъп до име или адрес без законово основание. ЕСГРАОН е една от най-ранните централизирани електронни системи в Източна Европа.

Финални думи

Историята на идентификацията на населението в България отразява развитието на държавността – от ръкописните регистри до модерните електронни системи. Днес ЕГН е повече от административен номер – то носи историята на всеки от нас и отваря врати към различни услуги.

С удобството идва и отговорността – държавата трябва да пази личните данни, а гражданите да внимават къде споделят своя ЕГН. В дигиталната ера защитата на личната неприкосновеност е не по-малко важна от самата информация.