Основите на идентификацията на хората в България започва през XIX век. В края на османското иго управителят на Русенския вилает Мидхат паша въвежда номерация на населението. Числата са раздавани от османската администрация. Номерата отбелязват тома, книгата, главата и страницата в регистъра, в който е записан съответният човек. Подредбата се правела според йерархията в семейството: на една и съща страница от регистъра на първо място е поставян мъжът, а след него се подреждат жената, децата и всички останали членове на фамилията.
Регистрацията и идентификацията на българските граждани започва след Освобождението в края на XIX в. Регистрите по гражданско състояние официално се съставят в кметствата след 24 март 1893 г. след приемането на Правилникъ къмъ Закона за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията, приет на 15 декември 1892 г. С това на закона за първи път се въвежда официална документална форма за доказване на събитията по гражданското състояние.
Преди въвеждането на актовете по гражданско състояние събитията раждане, женитба и умиране са се доказвали чрез свидетели и с писмен документ. Съществували са и църковни регистри.
От 1 януари 1921 г. на основание Закон за регистър на населението от 19.12.1920 / ДВ. бр. 214 от 21.12.1921 г. се въвеждат регистри за населението въз основа на сведения, които дават главите на домакинствата при общото преброяване на населението от 31.12.1920 г. В регистъра се записват всички жители на общината, които имат постоянно местожителство в нея. Воденето на регистрите за населението се възлага на градските и общински кметове. Тези регистри са се водили до въвеждане на Единната система по гражданска регистрация през 1977 г., когато лицата са получили ЕГН.
След въвеждането на ЕСГРАОН през 1977 г. само за един месец са раздадени номера на всички тогавашни жители на България. От 1 до 30 ноември са анкетирани над 8 млн. души. и са записани в регистъра на ЕГН. До края на април 2014 г. в България има издадени над 11,5 млн. единни граждански номера. Точният им бройка обаче никога не може да се фиксира, тъй като постоянно се променя. Базата данни се актуализира ежедневно. Всеки ден в 15 часа в нея се вписват всички новородени, починали, сключили брак или разведени. Попълват се променените адресни регистрации и всички други данни, с които човек фигурира в системата. След това справката се изпраща на МВР.